Творчески порой

На поета

изглежда

сладък е плодът –

с ларви накичен

и забоден на прът!

А словото

текне ли –

край!

Няма покой,

няма и рай

докато не мине

този

творчески порой!

А мотиви

             колкото щеш!

за майка;

за либе;

за мъртъв брътвеж;

за сънища грозни;

за вишни с бял цвят;

за душа в стон;

за душа в лед;

за нас,

за вас,

за всеки човек;

за време;

за място;

за поля и гори;

за Бетовен,

за Шели,

за дявола дори;

за прозорци,

         врати,

         хижи,

               и

         коли;

за заводи,

за села,

за хора и деца;

за цветарки,

за музиканти;

- абе,за всякакви неща!

Но защо

при все това,

мила ми Венето,

народът празно блей?

Защо е модерно

да си тъп,

защо всеки

се прави на ръб?

Защо при нашето

велико образование

Левски е отбор

а национализмът –

патриотично призвание?