Неподходящ момент
Защо
в този
неподходящ
момент
думи изникват
в главата
и ме карат
да пиша
сонет?
Не,не искам!
Оставете ме -
трябва да уча
и да стана човек!
Чуждите мисли
да пиша кат мои
на анализите
анализ да търся
за да вникна
в поетичното слово.
Крумовите закони да помня
на Симеон века със злато да окича
през април въстание да вдигам,
че Фердинанд държавата да разруши.
Оставете ме,
музи проклети,
възпявайте
моля
Ахиловия гняв
а моята душица
на мира
оставете,
че времето прави
тик – так!
Песъчинките
капят,
но не мислете,
че страдам
от смъртен комплекс
или че
на живота безсмислен
търся
смисъл велик.
Ама аз съм
само
ученик!
Що за глупост?!
Но хайде
да свършваме
вече
с този
метафизичен
безсмислен
и глупав
портрет.
Обладайте
някой
модерен поет
току-виж
написал
смислен
и хубав
сонет.
