Тиха лятна нощ
В тиха
лятна
нощ
щурците на
полето
своите сонети
красиви
изнасят,
Луната
прекрасна
със силен
блясък
светлина на
малката нива
дарява,
Вятъра луд
нежно
с листата
на крайпътните
дървета играе,
а по
шосето
протраква
закъсняла
каруца.
Двамата
млади
в тревата,
на полето
безкрайно,
се любят
тъй бавно
тъй нежно
и сладно
тъй леко
и жадно!
Дъхът й
лицето му
среща
и тяхната кръв
гореща
телата им бавно
изгаря.
Пламък на
удоволствие
ги силно
обгръща,
а вселенската мощ
въздесъща
спира…
за миг,
за да усети и тя
силата на любовта.
Още секунда
още тласък поне!
Русите й коси
небрежно на
земята
разпилени.
Нежните й гърди
изпълнени с
топлина от
сърцето
горещо
пламти,
пламти,
пламти,
пламти…
Звездите се леко
усмихват,
небето синее
със смях,
две души
се долу пречистват,
а птиците
пеят оди
за тях!